Имената на улиците се определят с решение на Общински съвет Стара Загора — това е негово правомощие по Закона за местното самоуправление и местната администрация (чл. 21, ал. 1, т. 18: „приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове…“). Община Стара Загора няма отделна наредба за именуване — прилагат се законът, насоките на Националното сдружение на общините (НСОРБ, 2023) и досегашната практика на съвета.

Така стана и в с. Змейово през 2022 г., където 49 безименни улици с работни номера получиха имена с едно решение на съвета (№ 1940/29.09.2022) по предложение на кмета на селото.

Инициативният комитет в Загоре събира и обобщава предложенията на жителите, обсъжда ги на общо събрание на населението (по Закона за прякото участие на гражданите то може да бъде свикано от кмета на кметството или по искане на поне 20 жители) и чрез кметството внася мотивирано предложение. Затова всяко предложение тук има нужда от обосновка — тя става част от мотивите.

Номерата на картата (№1, №2 …) са работни номера само за да се разбираме за коя улица говорим. Те не са предложения за имена.

• Местна история и стари имена — Оборито (Ахърито), Голямо Кадиево, кадията, керван-сараят на стария път между Северна и Южна България, храмът „Св. Симеон Стълпник“, читалище „Пробуда“ (1928).
• Местности, реки, природа — местности от землището („Бостан търлъ“, „Иван Желевата могила“), Тракийската низина, дървета и растения (Липите, Ореха), птици; посоки към съседни селища („Старозагорска“).
• Национални и местни личности — възрожденци, книжовници, учители, лекари, свещеници, заслужили жители на селото. Само починали хора с безспорен принос; в общинската практика (София) се препоръчват поне 5 години след смъртта.
• Събития и празници с общонационално или местно значение (Освобождението, Съединението, Старозагорското въстание, храмовият празник на 1 септември).
• Имена, които са кратки, благозвучни, лесни за изписване и произнасяне — те ще се пишат на табели, в лични документи, на пратки и в навигации.

Хубаво е имената в един квартал да следват обща логика (например природни имена в едната част, исторически в другата) — така се помнят по-лесно. Добър местен образец е Змейово: „Средна гора“, „Змейова невеста“, „Старозагорско въстание“, „Поп Минчо Кънчев“, „Игнажден“, „Чешмата“.

• Номерирани имена („Първа“, „Улица 5“, „Осемнадесета“). Те не носят смисъл, объркват се лесно и противоречат на целта — всяка улица да получи истинско име. Общините, които са ги имали (Змейово, София), ги заменят.
• Имена на дейци, събития, дати и организации на комунистическия режим (1944–1989) — напр. Ленин, Георги Димитров, Тодор Живков, „9 септември“, „Комсомолска“, „Партизанска“, „Съветска“, „Червена армия“. Национален закон, който да ги забранява, няма (Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен от 2000 г. не съдържа такава забрана), но НСОРБ изрично препоръчва да не се използват имена, „свързани с тоталитарни идеологии“, и общинските наредби (напр. София, чл. 9) ги изключват.
• Живи хора; действащи политици и партии.
• Повторения и объркващи сходства — име, което вече съществува в Загоре или е много близко до друго в селото (напр. „Липа“ и „Липите“). В ЕСГРАОН всяка улица в населеното място получава уникален код, а НСОРБ препоръчва една улица да носи едно име по цялата си дължина.
• Имена от Индустриална зона „Загоре“ („Здраве“, „Братя Азманови“, „Полимерна“) — зоната е на 30 км от селото и вече се бъркат достатъчно.
• Чужди думи и латиница без историческа връзка с мястото; търговски марки и фирми; обидни или двусмислени думи.
• Твърде дълги имена — полето в адресния регистър (ГРАО) е до 30 знака; над 3–4 думи не се четат на табела.

• На кирилица, по официалния правопис на българския език (така изисква и Наредба № РД-02-20-9/2012 за ЕСГРАОН, чл. 125).
• Официалният запис е ул. „Име“ — във формата тук пишете само името, без „улица“ и без кавички. Дължина до 30 знака.
• Личности — с пълно име („Христо Ботев“, „Отец Паисий“), а не с прякор или само фамилия. Утвърдени съкращения се допускат („Св. Симеон Стълпник“, „полк. Стоян Яйджиев“).
• Транслитерацията на латиница за табелите и картите се прави служебно по Закона за транслитерацията (напр. „Загоре“ → Zagore, „Стълпник“ → Stalpnik) — не е нужно да я предлагате.
• Номерата на къщите се определят по-късно от общината: до три цифри и буква (напр. 12А), нечетни от едната страна, четни от другата, от началото на улицата.

1. Предложението се записва и се показва анонимно на тази страница (само името и обосновката). Вашето име и контакт виждат единствено членовете на инициативния комитет.
2. Комитетът обобщава предложенията за всяка улица, обединява еднаквите и публикува своето предложение на картата (златният знак).
3. Следва общо събрание / обществено обсъждане в читалището — датата ще бъде обявена в „Новини“. Приоритет имат предложения, подкрепени от живеещите на улицата.
4. Кметът на кметството внася заявление в Община Стара Загора със списък „работен номер → осови точки по регулационния план → име → мотиви“ и скица. Становище дават отдел „Култура“ и главният архитект, предложението се внася от Постоянната комисия по култура, туризъм и вероизповедания и Общинският съвет гласува решение, в което всяка улица е описана с осовите си точки.
5. След решението улиците се вписват в Националния класификатор на адресите (ГРАО) и в кадастралната карта, кметът определя адресите, поставят се табели. Жителите с постоянен адрес в селото сменят адресната си регистрация и личните карти — общината може да поиска мобилна група на МВР.

Селото е образувано от две по-стари села — Ахърито (от „ахъри“ — оборите на големия керван-сарай по пътя между Северна и Южна България; преименувано на Оборито през 1906 г.) и Голямо Кадиево, около чифлика на кадията на Ески Заара. Изгорено е до основи през лятото на 1877 г. при настъплението на Сюлейман паша и е възстановено от завърналите се жители. Обединено и преименувано на Загоре е с указ от май 1950 г.

Храмът „Св. Симеон Стълпник“ е построен през 1943 г. и осветен през 1947 г. (първи свещеник — Боньо Пенчев); храмовият празник и съборът са на 1 септември. Читалище „Пробуда“ е от 1928 г. (дълги години водено от Господин Динев – Шопа), училището носи името на Христо Ботев. В землището са местностите „Бостан търлъ“ и „Иван Желевата могила“ (селищна могила от неолита и бронза), а край селото е детелината на АМ „Тракия“.

Разкажете за местностите, чешмите, старите родове и хората, които селото помни — това са най-добрите имена, защото са само наши.